обожание
[oboˈʒaniɛ]
обожание значение:
Какво е обожание? Чувство на силна любов, преклонение и възхищение към някого или нещо, граничещо с боготворене.
1. (психология / емоции) Чувство на силна любов, преклонение и възхищение към някого или нещо, граничещо с боготворене.
- Ударение
- обожа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-жа-ни-е
- Род
- среден
Примери за използване на обожание
(психология / емоции)
- Тя го гледаше с нямо обожание.
- Публиката посрещна певеца с възторг и обожание.
Синоними на обожание
Как се пише обожание
Грешни изписвания: обужание, убожание, обожъние, обожанйе
Коренът на думата е бож (от бог), затова втората гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог
От глагола 'обожавам' (правя някого бог, боготворя), който произлиза от корена 'бог'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпо обожание
- обект на обожание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
