крайчец
[ˈkrajt͡ʃɛt͡s]
крайчец значение:
Какво е крайчец? Малка част от края на нещо (обикновено на хляб или пита); кора.
1. (битовизми) Малка част от края на нещо (обикновено на хляб или пита); кора.
2. (геометрия/общо) Съвсем малък, краен участък от нещо.
- Ударение
- кра̀йчец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- край-чец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крайчеци
Примери за използване на крайчец
(битовизми)
- Детето гризеше вкусен крайчец от топлата питка.
- Отчупи ми само един крайчец.
(геометрия/общо)
- Виждаше се само крайчецът на слънцето зад хоризонта.
Антоними на крайчец
Как се пише крайчец
Грешни изписвания: крайчез, кръйчец, краичец
Думата завършва на -ц. Проверка с формата за множествено число: 'крайчеци' (чува се 'ц').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край
Умалителна форма на думата 'край', образувана с наставката '-чец' (вариация на '-че').
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайчец хляб
- крайчец от пита
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
