Dumite-BG – онлайн речник за българския език

среда

[srɛˈda]

среда значение:

Какво е среда? Място, точка или част, която е еднакво отдалечена от краищата или началото и края на нещо; център.

1. (геометрия/пространство) Място, точка или част, която е еднакво отдалечена от краищата или началото и края на нещо; център.
2. (биология/физика) Съвкупност от условия (вещество, пространство, климат), в които протича даден процес или съществува организъм.
3. (социология) Социално обкръжение; съвкупност от хора, свързани с общи интереси, професия или статус.
Ударение
среда̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сре-да
Род
женски
Мн. число
среди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на среда

(геометрия/пространство)
  • Разряза хляба точно през средата.
  • Застана в средата на стаята.
(биология/физика)
  • Опазването на околната среда е приоритет.
  • Киселинна среда.
  • Звукът се разпространява по-бързо във водна среда.
(социология)
  • Той израсна в интелигентна среда.
  • Всички в неговата среда бяха музиканти.

Антоними на среда

Как се пише среда

Грешни изписвания: сряда
Да не се бърка със сряда (ден от седмицата). Когато означава център или обкръжение, се пише и изговаря с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:срѣда
От праславянското *sěrdа (сърцевина, средина). Сродна със 'сърце'. Първоначалното значение е 'това, което е в центъра'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • околна среда
  • жизнена среда
  • социална среда
  • златната среда
Фразеологизми:
  • златната среда

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.