красив
[kraˈsif]
красив значение:
Какво е красив? Който се отличава с външна хубост, хармония и предизвиква естетическа наслада при възприемане.
1. (естетика) Който се отличава с външна хубост, хармония и предизвиква естетическа наслада при възприемане.
2. (преносно) Който е морално възвишен, благороден (за постъпка).
- Ударение
- красѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кра-сив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- красиви
Примери за използване на красив
(естетика)
- Тя е много красива жена.
- Нарисува красив пейзаж.
- Гледка от върха беше невероятно красива.
(преносно)
- Това беше красив жест от негова страна.
- Мечтаеше за красива любов.
Синоними на красив
Как се пише красив
Грешни изписвания: красиф, кръсив, красйв
При изговаряне крайното в се обеззвучава до ф, но правописът се проверява с формата за множествено число или женски род: красиви, красива.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:красьнъ
Общославянски корен. Свързан с *krasa (красота, цвят). Първоначалното значение е било свързано с червения цвят или огъня, което впоследствие се развива в 'хубав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- красив ум
- красива гледка
- красива постъпка
Фразеологизми:
- красив като картинка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
