кулминиране
[kuɫmiˈniranɛ]
кулминиране значение:
Какво е кулминиране? Достигане на най-високата точка, връхната фаза или най-голямото напрежение в развитието на даден процес.
1. (общо) Достигане на най-високата точка, връхната фаза или най-голямото напрежение в развитието на даден процес.
2. (астрономия) Преминаване на небесно светило през небесния меридиан (най-високата му точка над хоризонта).
- Ударение
- кулминѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кул-ми-ни-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кулминирания
Примери за използване на кулминиране
(общо)
- Кулминирането на конфликта доведе до неизбежен сблъсък.
- Пиесата вървеше бавно към своето драматично кулминиране.
(астрономия)
- Наблюдавахме кулминирането на слънцето точно по обяд.
Синоними на кулминиране
Как се пише кулминиране
Грешни изписвания: кулмолиране, колминиране, кулмйниране, кулминйране, кулминиръне
Пише се с 'у' и 'и', следвайки латинския корен culmin-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:culminare
От латинския глагол 'culminare', производен от 'culmen' – връх, най-висока точка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постепенно кулминиране
- драматично кулминиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
