кумя
[kuˈmʲa]
кумя значение:
Какво е кумя? Изпълнявам ролята на кум при сватба или кръщене.
1. (бит) Изпълнявам ролята на кум при сватба или кръщене.
2. (разговорно (възвратно)) Във формата 'кумя се': колебая се, стеснявам се, проявявам фалшива скромност или нерешителност.
- Ударение
- кумя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ку-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- кумя се
Примери за използване на кумя
(бит)
- Тази неделя ще кумя на най-добрия си приятел.
- Те вече са кумели на три семейства.
(разговорно (възвратно))
- Хайде, взимай го, не се куми толкова!
- Той се куми дълго, преди да приеме поканата.
Синоними на кумя
Как се пише кумя
Грешни изписвания: комя
Пише се с у в корена (от кум). Спрежението е II-ро: кумя, кумиш, куми.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кум
Произлиза от съществителното 'кум' (кръстник, свидетел на сватба). Самата дума 'кум' е славянска заемка, вероятно свързана с латинското *compater*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ще кумя на сватбата
Фразеологизми:
- не се куми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
