лаладжия
[lɐlɐˈd͡ʒijɐ]
лаладжия значение:
Какво е лаладжия? Човек, който говори много, празни приказки, обича да се хвали или да обещава, без да върши работа.
1. (Характеристика) Човек, който говори много, празни приказки, обича да се хвали или да обещава, без да върши работа.
- Ударение
- лаладжи́я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ла-ла-джи-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лаладжии
Примери за използване на лаладжия
(Характеристика)
- Не го слушай, той е голям лаладжия и нищо няма да свърши.
- Събрали се в кръчмата група лаладжии да бистрят политиката.
Синоними на лаладжия
Антоними на лаладжия
Как се пише лаладжия
Грешни изписвания: лалажия, лъладжия, лалъджия, лаладжйя
Съчетанието дж се пише за отбелязване на звука /d͡ʒ/.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:lala + -cı
Основата е свързана с турската дума 'lala' (слуга, възпитател), но в българския език е преосмислена вероятно и чрез звукоподражание на празно бърборене ('ла-ла') + суфикса за професия/деятел '-джия'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
