легитимация
[lɛgitimatsiʲɐ]
легитимация значение:
Какво е легитимация? Действието по удостоверяване на самоличността на някого чрез представяне на официални документи.
1. (администрация) Действието по удостоверяване на самоличността на някого чрез представяне на официални документи.
2. (разговорно) Самият документ за самоличност (лична карта, паспорт).
3. (право/политика) Признаване на законността или правомерността на власт, управление или правомощие.
- Ударение
- легитима'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ле-ги-ти-ма-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- легитимации
Примери за използване на легитимация
(администрация)
- Полицаят поиска легитимация от шофьора.
- За вход в сградата се изисква задължителна легитимация.
(разговорно)
- Забравих си легитимацията вкъщи.
- Служебната му легитимация изтече миналия месец.
(право/политика)
- Изборите осигуриха нужната легитимация на новото правителство.
Синоними на легитимация
Антоними на легитимация
Как се пише легитимация
Грешни изписвания: лигитимация, легитимациа, легйтимация, легитймация, легитимъция, легитимацйя
Пише се с е в първата сричка (от lex, legis) и две и в следващите срички.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:legitimatio
От латински 'legitimus' (законен), свързано с 'lex' (закон).
Употреба
Чести словосъчетания:
- служебна легитимация
- проверка на легитимацията
- политическа легитимация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
