удостоверяване
[udostovɛˈrjavɐnɛ]
удостоверяване значение:
Какво е удостоверяване? Действие по официално потвърждаване на истинността на факт, документ или самоличност, обикновено чрез подпис, печат или издаване на сертификат.
1. (администрация / право) Действие по официално потвърждаване на истинността на факт, документ или самоличност, обикновено чрез подпис, печат или издаване на сертификат.
- Ударение
- удостоверя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-дос-то-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- удостоверявания
Примери за използване на удостоверяване
(администрация / право)
- За пътуването е необходимо удостоверяване на самоличността на границата.
- Нотариалното удостоверяване на подписа прави договора валиден.
Синоними на удостоверяване
Антоними на удостоверяване
Как се пише удостоверяване
Грешни изписвания: удостоверявани, одостоверяване, удустоверяване, удостуверяване, удостоверявъне
Започва с у- (префикс за усилване/насочване), а не 'о'. Коренът съдържа 'веря' (от вяра).
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:достоверный
Отглаголно съществително от 'удостоверявам', което съдържа корена 'вяра' и елемента 'досто-' (достоен, истинен). Свързано е с потвърждаване на истинността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- удостоверяване на самоличност
- нотариално удостоверяване
- двуфакторно удостоверяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
