заверяване
[zɐvɛˈrʲavanɛ]
заверяване значение:
Какво е заверяване? Официално писмено потвърждаване на верността на документ, подпис или копие чрез подпис и печат от компетентно лице.
1. (Администрация) Официално писмено потвърждаване на верността на документ, подпис или копие чрез подпис и печат от компетентно лице.
2. (Образование) Получаване на подпис от преподавател в студентска книжка като доказателство за присъствие или изпълнени задължения за семестъра.
- Ударение
- заверя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заверявания
Примери за използване на заверяване
(Администрация)
- Заверяването на документите става при нотариус.
- Изисква се нотариално заверяване на пълномощното.
(Образование)
- Утре е последният срок за заверяване на семестъра.
- Без заверяване на упражненията не може да се явиш на изпит.
Синоними на заверяване
Антоними на заверяване
Как се пише заверяване
Грешни изписвания: заверябане, завиряване, зъверяване, заверявъне
Променливо 'я' – в тази позиция се пише и изговаря 'я' (заверявам/заверяване), но в сродни думи може да премине в 'е' (заверен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра/верен
Отглаголно съществително от 'заверявам', образувано с представка 'за-' и корен, свързан с истинност и потвърждение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нотариално заверяване
- заверяване на копие
- заверяване на семестър
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
