легитимиране
[lɛgitimiˈranɛ]
легитимиране значение:
Какво е легитимиране? Действието по установяване на самоличността на лице чрез представяне на официални документи.
1. (администрация/право) Действието по установяване на самоличността на лице чрез представяне на официални документи.
2. (политика/право) Признаване или утвърждаване на нещо като законно, правомерно или официално (легитимно).
- Ударение
- легитимѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ле-ги-ти-ми-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- легитимирания
Примери за използване на легитимиране
(администрация/право)
- Полицаят поиска легитимиране на всички присъстващи в залата.
- За влизане в сградата се изисква легитимиране с лична карта.
(политика/право)
- Изборите послужиха за легитимиране на новата власт пред света.
- Процесът на легитимиране на незаконните постройки ще отнеме време.
Синоними на легитимиране
Антоними на легитимиране
Как се пише легитимиране
Грешни изписвания: лигитимиране, лигетемиране, легйтимиране, легитймиране, легитимйране, легитимиръне
Думата се пише с е в първата сричка и и в следващите, следвайки латинския корен leg- и наставките.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:legitimus
Отглаголно съществително от 'легитимирам'. Коренът е латински 'legitimus' (законен), през западноевропейски езици (френски 'légitimer', немски 'legitimieren').
Употреба
Чести словосъчетания:
- легитимиране с лична карта
- легитимиране на властта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
