лексика
[ˈlɛksikɐ]
лексика значение:
Какво е лексика? Съвкупността от думите в даден език, диалект или в речника на отделен човек или група хора; словен състав.
1. (Лингвистика) Съвкупността от думите в даден език, диалект или в речника на отделен човек или група хора; словен състав.
- Ударение
- лѐксика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лек-си-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на лексика
(Лингвистика)
- Българската лексика е богата на заемки от различни епохи.
- В творбите му се забелязва архаична лексика.
Синоними на лексика
Как се пише лексика
Грешни изписвания: лексикъ, лексйка
Думата се пише с а в края, тъй като е от женски род. Проверката се прави чрез членуване: лексиката.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:lexikós
От старогръцки lexikós („словесен“, „отнасящ се до думата“), произлизащо от lexis („дума“, „слово“). В навлиза в българския език чрез руски или западноевропейски езици като термин за съвкупността от думи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- книжовна лексика
- диалектна лексика
- активна лексика
- пасивна лексика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
