лицемерничене
[lit͡sɛˈmɛrnit͡ʃɛnɛ]
лицемерничене значение:
Какво е лицемерничене? Проява на лицемерие; поведение на човек, който се прикрива и не изразява истинските си чувства или мисли, а демонстрира фалшива добронамереност.
1. (поведение) Проява на лицемерие; поведение на човек, който се прикрива и не изразява истинските си чувства или мисли, а демонстрира фалшива добронамереност.
- Ударение
- лицеме́рничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ли-це-мер-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- лицемерничения
Примери за използване на лицемерничене
(поведение)
- Не мога да понасям постоянното му лицемерничене пред началника.
- Лицемерниченето в политиката често отблъсква избирателите.
Синоними на лицемерничене
Антоними на лицемерничене
Как се пише лицемерничене
Грешни изписвания: лицимерничене, лйцемерничене, лицемернйчене
Думата е сложно съставна (лице + мяра/меря). Пише се с е след ц (лице-) и с е в корена мер (-мер-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лицемер
Отглаголно съществително от глагола 'лицемернича'. Самата дума 'лицемер' е калка от гръцкото 'prosopoleptis' (лице + приемам/меря), развила значение на двуличие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
