Енциклопедия на българския език

луд

[lut]
Ударение
лу̀д
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
луд
Род
мъжки
Мн. число
луди
Докладвай грешка в описанието

Как се пише луд

Грешни изписвания: лут
Думата завършва на звучна съгласна д. Проверка се прави чрез формата за множествено число: луди.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лоудъ
От праславянското *ludъ, означаващо 'глупав', 'детински', 'наивен'. Сродно с латинското ludus (игра).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • луда крава
  • луди пари
  • луд умора няма
Фразеологизми:
  • правя се на луд
  • луд за връзване
  • на луд ме направи