лукавщина
[luˈkavʃtinɐ]
лукавщина значение:
Какво е лукавщина? Качество на човек, който е хитър, лицемерен и прикрит в намеренията си; способност да се постигат цели чрез измама.
1. (преносно) Качество на човек, който е хитър, лицемерен и прикрит в намеренията си; способност да се постигат цели чрез измама.
2. (пряко) Конкретна постъпка, думи или действие, в които се съдържа хитрост и измама.
- Ударение
- лука̀вщина
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лу-кав-щи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- лукавщини
Примери за използване на лукавщина
(преносно)
- В цялото му поведение прозираше притаена лукавщина.
- Тя не притежаваше нужната лукавщина, за да оцелее в дворцовите интриги.
(пряко)
- Това беше поредната дребна лукавщина на търговеца, за да вдигне цената.
- Свикнахме с неговите лукавщини и вече не му вярваме.
Синоними на лукавщина
Как се пише лукавщина
Грешни изписвания: лукавштина, лукафщина, локавщина, лукъвщина, лукавщйна
Буквата щ се пише, когато отбелязва звукосъчетанието щ (шт).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫкавъ
Произлиза от прилагателното 'лукав', което във старобългарския (лѫкавъ) е свързано с корена за 'крив', 'извит' (сродно с 'лък'). Наставката '-щина' формира абстрактно съществително, означаващо качество или проява.
Употреба
Чести словосъчетания:
- женска лукавщина
- дребна лукавщина
- проявявам лукавщина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
