Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лъжлив

[lɐʒˈlif]

лъжлив значение:

Какво е лъжлив? Който има навика да лъже; на когото не може да се вярва.

1. (за човек) Който има навика да лъже; на когото не може да се вярва.
2. (за обект/ситуация) Който съдържа лъжа, не отговаря на истината или въвежда в заблуждение.
3. (биология) Който наподобява друг вид, но не е истинският (в названия на растения и животни).
Ударение
лъжлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лъж-лив
Род
мъжки
Мн. число
лъжливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъжлив

(за човек)
  • Не му се доверявай, той е много лъжлив човек.
(за обект/ситуация)
  • Тези слухове се оказаха лъжливи.
  • Това беше само лъжлива надежда.
(биология)
  • Лъжлив кипарис.

Как се пише лъжлив

Грешни изписвания: лажлив, лъжлиф, лъжлйв
Коренната гласна е ъ (от 'лъжа'). Думата завършва на в, което се проверява чрез формата за мн.ч.: лъжливи.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лъжа
Произлиза от съществителното/глагола 'лъжа' (праславянски *lъžь) + наставката за качество '-лив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лъжливи показания
  • лъжлив свидетел
  • лъжливо движение
Фразеологизми:
  • На лъжата краката са къси

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.