любене
[ˈʎubɛnɛ]
любене значение:
Какво е любене? Изпитване на силна обич и привързаност към някого; процесът на обичане.
1. (архаично/поетично) Изпитване на силна обич и привързаност към някого; процесът на обичане.
2. (разговорно/евфемизъм) Осъществяване на полов акт; правене на любов.
- Ударение
- лю̀бене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бе-не
- Род
- среден
- Мн. число
- любения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на любене
(архаично/поетично)
- В тяхното любене имаше нещо съдбовно и трагично.
(разговорно/евфемизъм)
- Те се отдадоха на страстно любене до сутринта.
Синоними на любене
Антоними на любене
Как се пише любене
Грешни изписвания: любине
Думата е отглаголно съществително от глагола любя (II спрежение). Наставката е -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любити
Произлиза от общославянския корен *ljubiti, свързан с понятията за любов, желание и привързаност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
