Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мразене

[ˈmrazɛnɛ]

мразене значение:

Какво е мразене? Процесът или състоянието на изпитване на силна враждебност, неприязън или ненавист към някого или нещо.

1. (пряко) Процесът или състоянието на изпитване на силна враждебност, неприязън или ненавист към някого или нещо.
Ударение
мра̀зене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мра-зе-не
Род
среден
Мн. число
мразения (рядко)
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мразене

(пряко)
  • Постоянното мразене само трови душата на човека.
  • Между двата рода имаше дългогодишно мразене и вражда.

Антоними на мразене

Как се пише мразене

Грешни изписвания: мразине, мръзене

Думата е отглаголно съществително от мразя. Окончанието за образуване на такива съществителни от глаголи от II спрежение (като мразя) е -ене (а не -ине).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мразъ (студ) -> мразꙗ (мразя)
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'мразя' с наставката '-не'. Коренът е свързан с понятието за студ ('мраз'), което метафорично се пренася върху човешките отношения като липса на топлота и наличие на враждебност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно мразене
  • безпричинно мразене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.