Dumite-BG – онлайн речник за българския език

магьосник

[mɐˈɟɔsnik]

магьосник значение:

Какво е магьосник? Човек, който владее и практикува магия; вълшебник.

1. (митология) Човек, който владее и практикува магия; вълшебник.
2. (преносно) Човек, който е изключително ловък и умел в своята професия или дейност; виртуоз.
Ударение
магьо̀сник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-гьос-ник
Род
мъжки
Мн. число
магьосници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магьосник

(митология)
  • Старият магьосник приготви отвара от билки.
  • В приказките магьосниците често помагат на героите.
(преносно)
  • Този хирург е истински магьосник в операционната зала.
  • Той е магьосник с топката на футболния терен.

Антоними на магьосник

Как се пише магьосник

Грешни изписвания: магйосник, магесник
Пише се с ь пред о (магьосник) за отбелязване на мекостта на съгласната 'г' пред гласната 'о'.

Етимология

Произход:Персийски / Гръцки
Оригинална дума:mag / magos
Чрез гръцки 'μάγος' (magos) и турски. Коренът 'маг' се съчетава с наставката '-ьосник' (вероятно под влияние на турски словообразувателни модели или аналогия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъл магьосник
  • велик магьосник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.