манастирче
[mɐnɐˈstirt͡ʃɛ]
манастирче значение:
Какво е манастирче? Малък манастир; обител с неголеми размери.
1. (религия/архитектура) Малък манастир; обител с неголеми размери.
2. (ботаника) Народно наименование на някои тревисти растения, най-често видове здравец (напр. Saxifraga rotundifolia или видове Geranium), използвани в народната медицина или като декоративни цветя.
- Ударение
- манастѝрче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-нас-тир-че
- Род
- среден
- Мн. число
- манастирчета
Примери за използване на манастирче
(религия/архитектура)
- Високо в планината е скътано старо манастирче.
- Посетихме едно китно манастирче край селото.
(ботаника)
- Баба набра стръкче манастирче за здраве.
Синоними на манастирче
Как се пише манастирче
Грешни изписвания: монастирче, мънастирче, манъстирче, манастйрче
В съвременния български книжовен език се пише с 'а' в първата сричка – 'мАнастир', въпреки гръцкия произход (monasterion). Старата форма 'монастир' е архаична.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monasterion
От гръцкото 'monasterion' (място за усамотение), през старобългарски, с добавена умалителна наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скално манастирче
- изоставено манастирче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
