Dumite-BG – онлайн речник за българския език

менте

[mɛnˈtɛ]

менте значение:

Какво е менте? Предмет, стока или документ, който е фалшифициран или имитира оригинал с цел измама; фалшификат.

1. (пряко) Предмет, стока или документ, който е фалшифициран или имитира оригинал с цел измама; фалшификат.
2. (преносно) Човек, който се представя за такъв, какъвто не е; лъжец, измамник (в качествен смисъл).
Ударение
менте́
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
мен-те
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
ментета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на менте

(пряко)
  • Часовникът се оказа пълно менте, спря да работи след два дни.
  • Пазарът е залят с ментета на известни марки дрехи.
(преносно)
  • Този експерт е менте, нищо не разбира от материята.

Антоними на менте

Как се пише менте

Грешни изписвания: минте
Думата се пише с е в първата сричка – менте. Проверката не може да се извърши чрез сродна дума, правописът е установен по етимологичен път.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:mente
Заета от турската дума 'mente' (измама, хитрост). В българския език навлиза през разговорната реч, първоначално означавайки фалшификат или имитация на стока.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • марково менте
  • алкохол менте
  • пълно менте

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.