Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мерзавец

[mɛrˈzavɛt͡s]

мерзавец значение:

Какво е мерзавец? Човек с изключително нисък морал, способен на подлости и гадости; негодник.

1. (етика) Човек с изключително нисък морал, способен на подлости и гадости; негодник.
Ударение
мерза̀вец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мер-за-вец
Род
мъжки
Мн. число
мерзавци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мерзавец

(етика)
  • Само пълен мерзавец би изоставил децата си така.
  • Постъпката му го разобличи като лицемерен мерзавец.

Синоними на мерзавец

Антоними на мерзавец

Как се пише мерзавец

Грешни изписвания: мирзавец, мерзъвец
Пише се с е в първата сричка. В множествено число 'е'-то отпада: мерзавци.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:мерзкий
Заета вероятно през руски (мерзавец), от корена *mьrz- (студен, замръзнал), развил значение на 'отблъскващ', 'гаден'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен мерзавец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.