милиционер
[milit͡sionɛr]
милиционер значение:
Какво е милиционер? Служител в милицията – държавния орган за опазване на обществения ред в България (до 1991 г.) и други социалистически страни.
1. (история/политика) Служител в милицията – държавния орган за опазване на обществения ред в България (до 1991 г.) и други социалистически страни.
2. (преносно/разговорно) Човек с ограничено мислене, сляпо изпълняващ заповеди, груб или бюрократичен (често пейоративно).
- Ударение
- милиционе́р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ли-ци-о-нер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- милиционери
Примери за използване на милиционер
(история/политика)
- Милиционерът поиска документите на водача за проверка.
- На ъгъла стоеше будка с регулировчик милиционер.
(преносно/разговорно)
- Не бъди такъв милиционер, опитай се да разбереш ситуацията творчески.
Синоними на милиционер
Как се пише милиционер
Грешни изписвания: милиционер, мйлиционер, милйционер, милицйонер, милициунер
След ц се пише и, когато следва гласна (милиционер).
Етимология
Произход:Руски/Латински
Оригинална дума:militia
От руски 'милиционер', базирано на латинското 'militia' (военна служба). Терминът се налага в социалистическите страни за обозначаване на органите на реда, за да се разграничат от буржоазната 'полиция'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старши милиционер
- квартален милиционер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
