Dumite-BG – онлайн речник за българския език

многоречивост

[mnoɡorɛˈt͡ʃivost]

многоречивост значение:

Какво е многоречивост? Качество на човек, който говори прекалено много, често излишно и обстоятелствено; склонност към дълги изказвания.

1. (пряко) Качество на човек, който говори прекалено много, често излишно и обстоятелствено; склонност към дълги изказвания.
Ударение
многоречѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мно-го-ре-чи-вост
Род
женски
Мн. число
многоречивости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на многоречивост

(пряко)
  • Неговата многоречивост често отегчаваше слушателите по време на събранията.
  • Авторът страда от излишна многоречивост, която разводнява сюжета.

Синоними на многоречивост

Антоними на многоречивост

Как се пише многоречивост

Грешни изписвания: многоречивос, многоричивост, мнугоречивост, многуречивост, многоречйвост, многоречивуст
Слято изписване като сложна дума. Втората съставна част започва с 'р', не се удвоява нито една буква при свързването.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъного + рѣчь
Сложна дума, образувана от основите 'много' и 'реч' + наставката '-ивост', обозначаваща склонност или качество.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.