Dumite-BG – онлайн речник за българския език

могила

[moˈɡilɐ]

могила значение:

Какво е могила? Изкуствен землен насип с конусовидна или полусферична форма, издигнат над древно погребение.

1. (археология) Изкуствен землен насип с конусовидна или полусферична форма, издигнат над древно погребение.
2. (география) Невисоко естествено възвишение на земната повърхност; малък хълм.
3. (преносно) Голяма купчина от натрупани едно върху друго неща.
Ударение
могѝла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ги-ла
Род
женски
Мн. число
могили
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на могила

(археология)
  • Тракийската гробница беше открита под голяма надгробна могила.
  • Археолозите проучиха могилата край селото.
(география)
  • Селото е разположено в подножието на висока могила.
  • Овчарят наблюдаваше стадото от върха на могилата.
(преносно)
  • На двора имаше могила от камъни и пясък.

Антоними на могила

Как се пише могила

Грешни изписвания: мугила, Мугила, Могйла
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез ударение, правописът е традиционен.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mogyla
Стара общославянска дума с значение на 'купчина', 'хълм'. Сродна с албанското 'magulë' (хълмче) и румънското 'măgură'. Първоначалното значение се свързва с насип, издигнат над гроб.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надгробна могила
  • братска могила
  • тракийска могила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.