възвишение
[vɐzviˈʃɛniɛ]
възвишение значение:
Какво е възвишение? Част от земната повърхност, която е по-висока от околния терен; хълм, височина.
1. (география) Част от земната повърхност, която е по-висока от околния терен; хълм, височина.
2. (преносно) Духовно или нравствено издигане; благородство на чувствата и мислите.
- Ударение
- възвишѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ви-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възвишения
Примери за използване на възвишение
(география)
- Войниците заеха позиция на близкото възвишение.
- Пътят се виеше около скалистото възвишение.
(преносно)
- В творбите му се усеща едно особено поетично възвишение.
- Тя говореше с морално възвишение за дълга към родината.
Синоними на възвишение
Как се пише възвишение
Думата се пише с и след ш (шение) и завършва на -ие, което е стандартно окончание за съществителни от този тип в книжовния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз-вишити
Словообразувателно гнездо на 'висок'. Представка въз- + корен -виш- + наставка -ение. Първоначално означава издигане нагоре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- планинско възвишение
- земно възвишение
- духовно възвишение
