монология
[monoˈlɔɡijɐ]
монология значение:
Какво е монология? Принцип на изграждане на текст или реч, при който доминира гласът на един субект, без да се допуска равноправен диалог или чуждо съзнание (противоположно на полифония и диалогизъм).
1. (литературознание/философия) Принцип на изграждане на текст или реч, при който доминира гласът на един субект, без да се допуска равноправен диалог или чуждо съзнание (противоположно на полифония и диалогизъм).
2. (рядко) Склонност или навик да се говори сам; водене на монолози.
- Ударение
- моноло̀гия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-ло-гия
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на монология
(литературознание/философия)
- Бахтин критикува монологията в традиционния роман, противопоставяйки ѝ полифонията на Достоевски.
(рядко)
- Неговата затвореност се изразяваше в постоянна вътрешна монология.
Синоними на монология
Как се пише монология
Грешни изписвания: моналогия, мунология, монулогия, монолугия, монологйя
Изписва се с две о (моно-), тъй като представката е от гръцки произход (mono-).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + logos
Образувано от гръцките корени 'monos' (един, сам) и 'logos' (слово, реч). Терминът е рядък и се използва предимно в литературната теория и философията на езика.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
