монотип
[monoˈtip]
монотип значение:
Какво е монотип? Автоматична букволеярна наборен машина, която отлива и подрежда отделни букви (за разлика от линотипа, който отлива цели редове).
1. (полиграфия) Автоматична букволеярна наборен машина, която отлива и подрежда отделни букви (за разлика от линотипа, който отлива цели редове).
2. (изкуство) Графична техника (монотипия), при която се създава само един уникален отпечатък от нарисувана върху гладка повърхност картина.
- Ударение
- монотѝп
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-тип
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монотипи
Примери за използване на монотип
(полиграфия)
- През 20-ти век много книги са се набирали на монотип.
- Работата с монотип изисква висока квалификация на печатаря.
(изкуство)
- Художникът представи изложба с цветни монотипи.
Синоними на монотип
Как се пише монотип
Грешни изписвания: мунотип, монутип, монотйп
Думата е сложна, съставена от представката моно- (един) и корен -тип.
Етимология
Произход:Английски/Гръцки
Оригинална дума:Monotype (monos + typos)
От името на търговската марка 'Monotype', съставено от гръцките думи monos (един) и typos (отпечатък/образ). Машината е изобретена в края на 19 век.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
