монотонност
[monoˈtɔnnost]
монотонност значение:
Какво е монотонност? Свойство на звук или реч да звучи в един и същи тон, без интонационна промяна.
1. (пряко) Свойство на звук или реч да звучи в един и същи тон, без интонационна промяна.
2. (преносно) Липса на разнообразие, скука, еднообразие в протичането на някакво действие или ежедневие.
- Ударение
- моното̀нност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-тон-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- монотонности
Примери за използване на монотонност
(пряко)
- Монотонността на гласа му приспа публиката.
- Двигателят работеше с успокояваща монотонност.
(преносно)
- Сивата монотонност на ежедневието го потискаше.
- Архитектурната монотонност на квартала бе нарушена от новата сграда.
Синоними на монотонност
Антоними на монотонност
Как се пише монотонност
Грешни изписвания: монотоност, мунотонност, монутонност, монотунност, монотоннуст
Думата се пише с двойно нн. Тя е образувана от прилагателното монотонен + наставка -ост. Когато прилагателното в мъжки род завършва на -нен (моното-нен), при образуване на съществителното се получава удвояване (едно н от корена/наставката на прилагателното и едно н от наставката на съществителното).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monotonos
От старогръцки monos (един) + tonos (тон, звук), преминало през западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- убийствена монотонност
- сива монотонност
- ритмична монотонност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
