Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мошеник

[moˈʃɛnik]

мошеник значение:

Какво е мошеник? Човек, който си служи с измама, лъжа и хитрост, за да извлече облага.

1. (общо) Човек, който си служи с измама, лъжа и хитрост, за да извлече облага.
Ударение
мошѐник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ше-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
мошеници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мошеник

(общо)
  • Не му вярвай, той е известен мошеник.
  • Този мошеник ми продаде развален часовник.

Синоними на мошеник

Антоними на мошеник

Как се пише мошеник

Грешни изписвания: мушеник, мошенник

Пише се с о в първата сричка и с едно н (за разлика от руския оригинал). Проверява се с речникова справка.

Етимология

Произход:Руски/Иврит
Оригинална дума:мошенник / mašiah
През руското 'мошенник' (джебчия, крадец), което според някои етимолози се свързва с 'мошна' (кесия), а според други има връзка с ивритската дума за 'месия' (mašiah) през идиш, където е придобила значение на лъжепророк и измамник.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен мошеник
  • ало мошеник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.