мъждив
[mɐʒˈdif]
мъждив значение:
Какво е мъждив? Който свети слабо, неясно или с прекъсвания; приглушен.
1. (пряко) Който свети слабо, неясно или с прекъсвания; приглушен.
2. (преносно) Който е лишен от жизненост, сила или надежда; едва доловим.
- Ударение
- мъждíв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мъж-див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мъждиве
- Вид
- несвършен
Примери за използване на мъждив
(пряко)
- В стаята мъждукаше мъждива светлина от стара лампа.
- През прозореца се процеждаше мъждив лъч.
(преносно)
- В очите му се четеше мъждива надежда.
- Това беше само мъждив спомен от миналото.
Антоними на мъждив
Как се пише мъждив
Грешни изписвания: мъждив, мъждлив, мъжделив, маждив, мъждйв
Пише се с ж (проверка с глагола мъждукам). Окончанието е -ив.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъждѣти
Произлиза от старобългарския глагол, свързан с праславянското *mьžati (мигам, притварям очи). Родствено с 'мигам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъждива светлина
- мъждив пламък
- мъждива надежда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
