мъка
[ˈmɤkɐ]
мъка значение:
Какво е мъка? Силно душевно страдание, скръб, горест или терзание.
1. (пряко) Силно душевно страдание, скръб, горест или терзание.
2. (разговорно) Нещо, което се постига или извършва с голяма трудност, усилие и напрежение.
3. (физическо) Силна телесна болка; изтезание.
- Ударение
- мъ́ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъ-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- мъки
Примери за използване на мъка
(пряко)
- Очите ѝ бяха пълни с неизказана мъка по изгубения дом.
(разговорно)
- Голяма мъка беше да запалим мокрия огън.
- Ученето на математика за него е истинска мъка.
(физическо)
- Ранният стадий на болестта премина без големи физически мъки.
Как се пише мъка
Грешни изписвания: мака
Думата се пише с ъ в корена. Проверката може да се направи чрез сродни думи, където 'ъ' се запазва или изпада, но не преминава в 'а' (напр. мъча, мъчен).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mǫka
Наследствена дума от праславянски корен *mǫka, свързан с идеята за извиване, мачкане или изтезание. Сродна със старобългарското мѫка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- адска мъка
- душевна мъка
- мъка на сърцето
Фразеологизми:
- жива мъка
- с триста зора и мъки
- слагам край на мъките си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
