мърсувам
[mɐrˈsuvɐm]
мърсувам значение:
Какво е мърсувам? Върша прелюбодеяние; имам извънбрачни или случайни полови връзки.
1. (разговорно) Върша прелюбодеяние; имам извънбрачни или случайни полови връзки.
2. (общо) Правя пакости, мръсотии или подли неща.
- Ударение
- мърсу̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- мър-су-вам
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Форми на думата мърсувам 40
- мърсува
- мърсуват
- мърсуваш
- мърсуваме
- мърсувате
- мърсуваше
- мърсувай
- мърсувайки
- мърсувайте
- мърсувал
- мърсувала
- мърсували
- мърсувало
- мърсувалия
- мърсувалата
- мърсувалите
- мърсувалият
- мърсувалото
- мърсуван
- мърсувана
- мърсувани
- мърсувано
- мърсувания
- мърсуваната
- мърсуваните
- мърсуваният
- мърсуваното
- мърсувах
- мърсуваха
- мърсувахме
- мърсувахте
- мърсуващ
- мърсуваща
- мърсуващи
- мърсуващо
- мърсуващия
- мърсуващата
- мърсуващите
- мърсуващият
- мърсуващото
Примери за използване на мърсувам
(разговорно)
- В селото се говореше, че той мърсува с чужди жени.
- Не искаше да се ожени, а само да мърсува.
(общо)
- Децата мърсуваха в градината цял следобед.
- Стига си мърсувал, дръж се подобаващо.
Синоними на мърсувам
Антоними на мърсувам
Как се пише мърсувам
Грешни изписвания: мръсувам, марсувам, мърсовам, мърсувъм
Коренът променя гласната си структура спрямо 'мръсен'. Пише се мър- (мърсувам), а не мръ-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мръсен
От прилагателното 'мръсен' с метатеза (размяна на звуковете ъ/р) -> мърс-. Свързано със старобългарското 'мрьсъ' (мърша, нечистотия).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.