мяра
[ˈmʲarɐ]
мяра значение:
Какво е мяра? Единица за измерване или уред за измерване (архаично или в специализиран контекст).
1. (пряко) Единица за измерване или уред за измерване (архаично или в специализиран контекст).
2. (преносно) Граница на допустимото или разумното; умереност.
3. (право/администрация) Средство или действие за постигане на определена цел или за въздействие (обикновено в мн.ч. - мерки).
- Ударение
- мя̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мя-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- мери
Примери за използване на мяра
(пряко)
- Стара мяра за дължина.
(преносно)
- Всичко трябва да бъде с мяра.
- Той няма мяра в приказките си.
(право/администрация)
- Взети са строги мерки за сигурност.
- Мяра за неотклонение.
Антоними на мяра
Как се пише мяра
Грешни изписвания: мера
Пише се с променливо я. В множествено число преминава в е (мери), но в единствено е с я, когато ударението е върху него и следващата сричка съдържа твърда гласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣра
Наследник на праславянската дума *měra. Сродна със санскритското mā- (меря) и латинското metior.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мяра за неотклонение
- с мяра
Фразеологизми:
- нямам мяра
- прехвърлям мярата
- с една мяра меря
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
