набеден
[nɐˈbɛdɛn]
набеден значение:
Какво е набеден? Който е несправедливо обвинен в извършването на нещо лошо; наклеветен.
1. (пряко) Който е несправедливо обвинен в извършването на нещо лошо; наклеветен.
2. (преносно) Който незаслужено носи името на какъв е (обикновено с ироничен нюанс за липса на качества); самозван или лош в професията си.
- Ударение
- набѐден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-бе-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- набедени
Примери за използване на набеден
(пряко)
- Той се чувстваше набеден за грешките на колегите си.
- Набеденият извършител се оказа напълно невинен.
(преносно)
- Този набеден майстор ми развали водопровода.
- Някакъв набеден писател се опитваше да дава автографи.
Как се пише набеден
Грешни изписвания: набедин, нъбеден
Думата се пише с е в последната сричка, тъй като променливото 'я' не е налице (коренът е с 'е').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣда
Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'набедя'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'бѣда' (клевета, беда), с представка 'на-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набеден интелектуалец
- набеден за виновен
- набеден експерт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
