набожност
набожност значение:
Набожността е качество на човека, което се изразява във вярата в бога или висше същество, в почитанието на религиозните традиции и обреди, както и във вътрешното чувство на свещеност и почитание към нещо по-високо от себе си. Това е и качество на човека, което го води към морално-етичното самоусъвършенстване и към по-доброто себепознание.
В по-широк смисъл, набожността е и качество на човека, което го води към по-голяма чувствителност и отговорност към околния свят, към природата и към другите хора.
В по-широк смисъл, набожността е и качество на човека, което го води към по-голяма чувствителност и отговорност към околния свят, към природата и към другите хора.
- В религиозен контекст, набожността е израз на вярата в бога или висше същество и на почитанието на религиозните традиции и обреди.
- В морален контекст, набожността е израз на моралното-етичното самоусъвършенстване и на стремежа към по-доброто себепознание.
Примери за използване на набожност
- Той беше човек с голяма набожност и винаги се молеше преди да хапне.
- Набожността му го караше да помага на хората в нужда.
- В неговата набожност се отразяваха най-добрите човешки качества.