набожност
[naˈbɔʒnost]
набожност значение:
Какво е набожност? Качество на човек, който е силно вярващ, изпълнява стриктно религиозните обреди и живее според каноните на вярата.
1. (пряко) Качество на човек, който е силно вярващ, изпълнява стриктно религиозните обреди и живее според каноните на вярата.
- Ударение
- набо̀жност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бож-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- набожности
Примери за използване на набожност
(пряко)
- Нейната искрена набожност впечатляваше всички в енорията.
- В миналото набожността се е считала за една от най-важните добродетели.
Синоними на набожност
Как се пише набожност
Грешни изписвания: набожнос, набожнуст, нъбожност, набужност
Думата завършва на наставката -ост, характерна за абстрактни съществителни от женски род. При произнасяне звучната съгласна 'з' в корена 'бог' преминава в 'ж' пред гласна, а крайното 'т' се запазва в писмената форма, въпреки че може да се обеззвучи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бог
Произлиза от прилагателното 'набожен', формирано от предлога 'на' и корена 'бог', със суфикс за абстрактни съществителни '-ост'. Думата отразява концепцията за човек, който е обърнат към Бога.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока набожност
- искрена набожност
- пример за набожност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
