навеждане
[nɐˈvɛʒdɐnɛ]
навеждане значение:
Какво е навеждане? Действието на накланяне на тялото или главата надолу или напред.
1. (Пряко) Действието на накланяне на тялото или главата надолу или напред.
2. (Пряко) Насочване на предмет надолу.
- Ударение
- навѐждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-веж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- навеждания
Примери за използване на навеждане
(Пряко)
- Рязкото навеждане му причини болка в кръста.
(Пряко)
- Навеждането на цевта към земята е задължително при проверка.
Синоними на навеждане
Как се пише навеждане
Грешни изписвания: навеждани, навиждане, нъвеждане, навеждъне
Коренът се пише с 'е' (от веждам/веда). Окончанието е -ане за отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:навести
От глагола 'навеждам', производен на старобългарския корен, свързан с 'водя/веда', с представка 'на-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навеждане на глава
- навеждане напред
- рязко навеждане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
