насочване
[nɐˈsɔt͡ʃvɐnɛ]
насочване значение:
Какво е насочване? Придаване на определена посока на движение или действие; ориентиране на обект към цел.
1. (пряко) Придаване на определена посока на движение или действие; ориентиране на обект към цел.
2. (преносно) Даване на указания, съвети или инструкции на някого как да постъпи или накъде да се развива.
3. (администрация) Изпращане на лице или документ към компетентен орган или специалист (напр. с медицинско направление).
- Ударение
- насòчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-соч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- насочвания
Примери за използване на насочване
(пряко)
- Автоматичното насочване на антената осигурява по-добър сигнал.
- Насочването на автомобила към изхода изискваше рязка маневра.
(преносно)
- Професионалното насочване на учениците е важно за бъдещата им кариера.
- Нуждая се от насочване при избора на подходяща литература.
(администрация)
- Личният лекар издаде документ за насочване към кардиолог.
Синоними на насочване
Антоними на насочване
Как се пише насочване
Грешни изписвания: насочванье, нъсочване, насучване, насочвъне
Думата завършва на '-не', характерно за отглаголните съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сочити
От глагола 'насочвам' ('на-' + 'соча'). Коренът 'соча' е със старобългарски произход, означаващ 'показвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионално насочване
- насочване на вниманието
- насочване на усилията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
