ориентиране
[oriɛnˈtirɐnɛ]
ориентиране значение:
Какво е ориентиране? Процес на определяне на местоположението спрямо посоките на света или спрямо околните обекти.
1. (пряко) Процес на определяне на местоположението спрямо посоките на света или спрямо околните обекти.
2. (преносно) Придобиване на вярна представа за обстановка, ситуация или материя; осведомяване.
3. (спорт) Вид спорт, при който състезателите преминават през контролни точки в непозната местност с помощта на карта и компас.
- Ударение
- ориенти'ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ри-ен-ти-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ориентирания
Примери за използване на ориентиране
(пряко)
- Ориентирането в гъстата гора беше трудно без компас.
- Загубихме ориентиране в непознатия град.
(преносно)
- Бързото ориентиране в пазарната икономика е ключ към успеха.
- Трябва ми време за ориентиране в новите задължения.
(спорт)
- Тя тренира спортно ориентиране от пет години.
- Състезанието по ски ориентиране се проведе на Витоша.
Синоними на ориентиране
Антоними на ориентиране
Как се пише ориентиране
Грешни изписвания: орентиране, ориантиране, уриентиране, орйентиране, ориентйране, ориентиръне
Думата се изписва с две 'и'-та в корена (ориентир). Следва се правилото за гласните в чуждици.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:oriens
Произлиза от латинската дума 'oriens' (изток), през френската 's'orienter' (обръщам се на изток). В българския език навлиза като отглаголно съществително от 'ориентирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионално ориентиране
- спортно ориентиране
- ориентиране в обстановката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
