надзирател
[nadziˈratɛl]
надзирател значение:
Какво е надзирател? Лице, което упражнява контрол, надзор или охрана над хора (обикновено в затвори, поправителни домове или при принудителен труд) или над изпълнението на определена работа.
1. (професия) Лице, което упражнява контрол, надзор или охрана над хора (обикновено в затвори, поправителни домове или при принудителен труд) или над изпълнението на определена работа.
- Ударение
- надзира̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- над-зи-ра-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- надзиратели
Примери за използване на надзирател
(професия)
- Затворническият надзирател направи вечерната проверка.
- Назначиха го за надзирател на строителния обект.
Синоними на надзирател
Как се пише надзирател
Грешни изписвания: надзерател, нъдзирател, надзйрател, надзирътел
Пише се с 'и' в корена (-зир-), проверовъчна дума: взирам се.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:надзирам
От глагола 'надзирам' (наблюдавам, контролирам) + деятелния суфикс '-тел'. Коренът 'зир' е свързан със зрение/гледане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- затворнически надзирател
- старши надзирател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
