Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инспектор

[inˈspɛk.tor]

инспектор значение:

Какво е инспектор? Длъжностно лице, което упражнява надзор, проверка или контрол върху дейността на учреждения, предприятия или лица.

1. (администрация) Длъжностно лице, което упражнява надзор, проверка или контрол върху дейността на учреждения, предприятия или лица.
2. (полиция) Офицерски чин в полицията, както и лице, носещо този чин.
Ударение
инспе'ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-спек-тор
Род
мъжки
Мн. число
инспектори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инспектор

(администрация)
  • Данъчният инспектор направи ревизия на фирмата.
  • Училищният инспектор посети часовете по математика.
(полиция)
  • Инспектор Петров разследва случая с грабежа.

Синоними на инспектор

Как се пише инспектор

Грешни изписвания: инспектър, йнспектор, инспектур
Пише се с о в последната сричка – инспектор. Проверка: формата за мн.ч. – инспектори.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inspector
От латинското 'inspector' (наблюдател, изследовател), от глагола 'inspicere' (гледам вътре, разглеждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен инспектор
  • санитарен инспектор
  • полицейски инспектор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.