надзорник
[nɐdˈzɔrnik]
надзорник значение:
Какво е надзорник? Лице, което е натоварено със задължението да наблюдава, контролира и ръководи извършването на определена работа или поведението на група хора.
1. (общо) Лице, което е натоварено със задължението да наблюдава, контролира и ръководи извършването на определена работа или поведението на група хора.
2. (администрация) Служебно лице в затвор или поправително учреждение, което отговаря за охраната и реда сред затворниците.
- Ударение
- надзо'рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- над-зор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- надзорници
Примери за използване на надзорник
(общо)
- Надзорникът на обекта провери дали всички работници носят предпазни каски.
- Тя беше назначена за надзорник на смяната в завода.
(администрация)
- Надзорникът заключи килиите точно в десет часа вечерта.
Синоними на надзорник
Антоними на надзорник
Как се пише надзорник
Грешни изписвания: назорник, надзорнък, нъдзорник, надзурник, надзорнйк
Думата се пише с д пред з (представка над-). Проверката се прави с думата над.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:надзор
Произлиза от съществителното име 'надзор', образувано от предлога 'над' и корена 'зор' (виждане, поглед), със суфикс за деятел '-ник'. Сродна със старобългарския глагол 'зьрѣти' (гледам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строг надзорник
- технически надзорник
- надзорник в затвор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
