надигане
[nɐˈdiɡɐnɛ]
надигане значение:
Какво е надигане? Действие по повдигане на нещо или някого нагоре.
1. (пряко) Действие по повдигане на нещо или някого нагоре.
2. (преносно) Масова съпротива, бунт или недоволство.
- Ударение
- надѝгане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ди-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- надигания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на надигане
(пряко)
- Внимателното надигане на тежкия капак изискваше двама души.
- При надигане на главата той усети силен световъртеж.
(преносно)
- Надигането на народа срещу несправедливите данъци беше неизбежно.
- В страната се усещаше социално надигане.
Антоними на надигане
Как се пише надигане
Грешни изписвания: надигване, нъдигане, надйгане, надигъне
Думата се образува от несвършения глагол надигам + суфикс -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:двигнѫти
От глагола 'надигам', който е префигирана форма (на-) на старобългарския корен, свързан с движение нагоре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- надигане на глава
- надигане на глас
- всеобщо надигане
Фразеологизми:
- надигане на вой
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
