бунт
[bunt]
бунт значение:
Какво е бунт? Стихийно или организирано надигане срещу установената власт или ред; въоръжено неподчинение.
1. (пряко) Стихийно или организирано надигане срещу установената власт или ред; въоръжено неподчинение.
2. (преносно) Силен израз на несъгласие, протест или негодувание срещу някого или нещо.
- Ударение
- бу̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бунт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтове
Примери за използване на бунт
(пряко)
- Войниците вдигнаха бунт срещу офицерите.
- Селските бунтове бяха потушени жестоко.
(преносно)
- В душата му се надигаше бунт срещу несправедливостта.
- Тийнейджърският бунт е естествен етап от растежа.
Антоними на бунт
Как се пише бунт
Грешни изписвания: бунд, бонт
Думата се пише с т в края. Проверка се прави с форма, в която звукът е пред гласна: бунтът, бунтове.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Заета чрез полски (bunt) или руски (бунт) от немската дума 'Bund' (съюз, връзка). Първоначалното значение е свързано със заговор или съюз на хора срещу властта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кървав бунт
- вдигам бунт
- потушавам бунт
- спонтанен бунт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
