Dumite-BG – онлайн речник за българския език

назидателен

[nazidˈatɛlɛn]

назидателен значение:

Какво е назидателен? Който съдържа поука, наставление или съвет; поучителен.

1. (пряко) Който съдържа поука, наставление или съвет; поучителен.
2. (преносно) Който изразява наставническо отношение, морално превъзходство или строгост; менторски.
Ударение
назида̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-зи-да-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
назидателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на назидателен

(пряко)
  • Разказа ни една назидателна история за последиците от лъжата.
  • Филмът имаше силно назидателен характер.
(преносно)
  • Тя говореше с назидателен тон, който дразнеше всички присъстващи.
  • Вдигна назидателно пръст и започна да чете конско.

Как се пише назидателен

Грешни изписвания: нъзидателен, назйдателен, назидътелен
Пише се с и в корена (зид, зидам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:назидати
От старобългарския глагол 'назидати', означаващ 'изграждам', 'съграждам', а в преносен смисъл – 'поучавам', 'наставлявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • назидателен тон
  • назидателен пример

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.