наивитет
[nɐiviˈtɛt]
наивитет значение:
Какво е наивитет? Простодушие, безхитростност, детинска доверчивост. Често се използва за описание на качество на характер или постъпка, но с по-интелектуален или аналитичен нюанс от 'наивност'.
1. (книжовно) Простодушие, безхитростност, детинска доверчивост. Често се използва за описание на качество на характер или постъпка, но с по-интелектуален или аналитичен нюанс от 'наивност'.
2. (изкуство) Стил или маниер в изкуството, характеризиращ се с преднамерена или естествена простота, наподобяваща детско творчество; примитивизъм.
- Ударение
- наивитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-и-ви-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наивитети
Примери за използване на наивитет
(книжовно)
- В разсъжденията му имаше някакъв трогателен наивитет.
- Политическият му наивитет го направи лесна жертва на интригите.
(изкуство)
- Картините му се отличават с търсен наивитет и ярки цветове.
- Този режисьор използва сценичния наивитет като художествен похват.
Синоними на наивитет
Как се пише наивитет
Грешни изписвания: наивнитет, нъивитет, найвитет, наивйтет
Думата се пише без н преди суфикса -итет. Произлиза от корена наив- + наставката -итет.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:naïveté
Заета от френски език. В българския език се налага като книжовна дума, често с по-специфичен нюанс от общоупотребимото 'наивност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- детски наивитет
- изкуствен наивитет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
