наименуване
[nɐimɛˈnuvɐnɛ]
наименуване значение:
Какво е наименуване? Действието по даване на име или название на някого или нещо.
1. (пряко) Действието по даване на име или название на някого или нещо.
2. (административен) Официално присвояване на термин или заглавие.
- Ударение
- наимену̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-и-ме-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наименувания
Примери за използване на наименуване
(пряко)
- Предстои официалното наименуване на новата улица.
- Процесът по наименуване на химичните елементи е строго регламентиран.
(административен)
- Правилното наименуване на длъжността е важно за трудовия договор.
Синоними на наименуване
Антоними на наименуване
Как се пише наименуване
Грешни изписвания: наименование, нъименуване, найменуване, наименоване, наименувъне
Не бива да се бърка с наименование. Наименуване е процесът/действието, а наименование е резултатът (самото име).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:име
Произлиза от глагола 'наименувам', който е образуван от представка 'на-' + съществителното 'име' + глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- система за наименуване
- церемония по наименуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
