наказуемост
[nɐkɐˈzuɛmost]
наказуемост значение:
Какво е наказуемост? Свойство на деяние, което според закона подлежи на наказание; юридическа възможност или задължение за налагане на санкция.
1. (право) Свойство на деяние, което според закона подлежи на наказание; юридическа възможност или задължение за налагане на санкция.
- Ударение
- наказу̀емост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ка-зу-е-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- наказуемости (рядко)
Примери за използване на наказуемост
(право)
- Наказуемостта на деянието се определя от действащия Наказателен кодекс.
- Отпадане на наказуемостта поради давност.
Синоними на наказуемост
Антоними на наказуемост
Как се пише наказуемост
Грешни изписвания: наказаемост, нъказуемост, накъзуемост, наказоемост, наказуемуст
Пише се с 'у' (наказуем), по модела на руските заемки за страдателни причастия.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:наказание
Абстрактно съществително, образувано от корена на 'наказвам' + суфикс '-уем' (за страдателно причастие, русизъм) + '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двойна наказуемост
- отпадане на наказуемостта
- наказуемост на опита
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
