налучкване
[nɐˈlut͡ʃkvɐnɛ]
налучкване значение:
Какво е налучкване? Действието да се открие или познае нещо чрез предположения, проби и грешки, без сигурно знание.
1. (общо) Действието да се открие или познае нещо чрез предположения, проби и грешки, без сигурно знание.
2. (пряко) Ориентиране в тъмнина или при липса на видимост чрез опипване.
- Ударение
- налу̀чкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-луч-ква-не
- Род
- среден
- Мн. число
- налучквания
Примери за използване на налучкване
(общо)
- Решаването на теста стана чрез налучкване, а не чрез знания.
- Методът на налучкване понякога дава неочаквано добри резултати.
(пряко)
- В пълния мрак налучкването на ключа за лампата отне време.
Синоними на налучкване
Антоними на налучкване
Как се пише налучкване
Грешни изписвания: налучквъне, налучване, нълучкване, налочкване
Думата се пише с буквата а в наставката -ване, характерна за отглаголни съществителни имена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:луча
Произлиза от глагола 'налучквам', който е производен на 'луча' (целя се, улучвам) – стара славянска коренна морфема, свързана с идеята за случайност или улучване на цел (срв. 'случка', 'случай').
Употреба
Чести словосъчетания:
- метод на налучкване
- чисто налучкване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
