наместник
наместник значение:
Заместник или представител на висш религиозен или светски длъжностно лице.
В правото - лице, което поема правата и задълженията на друго лице.
В религията - духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.
В правото - лице, което поема правата и задълженията на друго лице.
В религията - духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.
Примери за използване на наместник
- Архиерейският наместник ръководи църковното събрание.
- Президентът назначи нов наместник в региона.
- Наместникът на владиката отслужи литургията.